E, приятели… Какво е лъкът? Разгледайте го – пръчка, парче дърво. Става да ударите някой с него, но може ли да изпълни предназначението си – да изстреля стрела? Не, нали. Нужна му е тетива. Нещо да свърже двата му края, да е свързан. Да го огъне, да го напрегне.
Да, тетивата го прави огънат, но това не е ‘сгъването’, което считаме за признак на слабост. Това просто е формата, която има лъкът, когато е ‘готов’. Само тогава той има кинетичната енергия, необходима за изстрела.
Звучи ли ви познато? Да, за връзките говорим. За тази ни потребност да бъдем реализирани, ‘готови’, ‘огънати’. За тази жажда към пълноценност и разкриване на пълния ни потенциал.
Тетивата… Хубаво съвпадение е, че е в женски род. Не мислете, че тя е инертна – тя се разтяга, защото лъкът се опитва да се изправи, да възстанови първоначалната си форма – права пръчка (в повечето случаи). И за това има добра причина – ако не се разтегне малко, тетивата се къса (или напряга допълнително лъка).
Сега вече си имаме двойка – лък с тетива. Изглеждат страхотно, нали! Как се намериха тези двамата, колко добре изглеждат – всички им се радваме. Как само тетивата е прегърнала силните му рамене, а той – как прехласнато гледа източената й линия…
Ама нещо липсва. Стрела, нали!? Защото лък без стрела е като камбана без език, не може да създаде това, за което е създаден: камбаната – звук, лъкът – изстрел.
Трябва нещо да се роди от този съюз. Дете, деца най-вероятно. Но не задължително. Може да е плодът на творческо общуване. Може да е просто обща цел.
За финал искам да ви запозная с някои правила за правилното съхраняване на лъка и тетивата. За по-дълъг период той се държи ненатегнат, тетивата се отпуска. На лъка му е нужна почивка. Да си възстанови формата. Дами, не се плашете – тетивата не е свалена, само е разхлабена в единия си край. Но е здраво свързана с … «дървото».
За тетивата също се полагат грижи. Тя трябва да бъде…хм, …да, от време на време смазвана…
Стреляйте точно, приятели!
