Като родител и аз се сблъсквам непрекъснато с някои трудности в общуването с детето си. Затова бях силно впечатлена от метода на Ненасилствена комуникация (ННК), който отскоро се опитвам да прилагам във взаимоотношенията си с близки, познати и приятели, било в семейството или работата. Отначало имах удоволствието да прочета книгата Общуване без агресия на  Маршал Розенберг, а след това да участвам в тренинг по Ненасилствена комуникация и емпатия на Communication Academy.

Тренингът се състоя извън града, в който живея затова се наложи да отсъствам няколко дни от дома ни. Три дни след заминаването ми, десетгодишният ми син ми се обади по телефона и първият въпрос, който зададе бе какъв подарък ще му занеса, като се върна. Реших, че това е удобен случай да приложа Ненасилствена комуникация като го слушам с емпатия. (Въпросът с подаръка винаги ме напряга, когато съм в командировка, поради липсата на време да купя нещо, с което да го зарадвам). Предавам разговора ни накратко. Попитах го: Липсвам ли ти?, на което той отговори утвърдително. Би искал сега да съм с вас?, Да – отвърна отново той. Отговорих му, че и той ми липсва и че когато се върна ще наваксаме пропуснатото време. След това той се сбогува с мен без изобщо повече да повдига темата за подаръка. Когато се върнах след няколко дни, той се хвърли на врата ми и отново не ме попита какво му нося. Радваше се на присъствието ми, както и аз на неговото. Но преживяното не свършва до тук.

От доста време имахме проблеми с миенето на зъбите. Всеки път полагах големи усилия, за да го накарам да ги измие, а често всичко приключваше и с голяма разправия.

Още същия ден след завръщането ми у дома поговорих с него използвайки Ненасилствена комуникация или по-точно го слушах с емпатия, в следствие, на което той сподели, че би искал да му имам повече доверие, да не натяквам и повтарям за неща, с които може да се справя и сам. Държа да отбележа, че дори не засегнахме темата с миенето на зъбите. Вечерта съвсем сам, без някой да му напомни дори – отиде и  изми зъбите си. Бях любопитна да видя до кога ще се случва това чудо. Вече няколко месеца ние не сме се карали по този повод. От тогава само два пъти се случи да забрави, единият, от които и аз самата забравих да му напомня (може би, защото вече го няма напрежението от мисълта, че аз трябва да напомням), но в ранните сутрешни часове  се беше пробудил, сетил се, че е забравил да измие зъбите си и станал, за да го направи.

Но най -големият подарък бе, когато ми  каза: Мамо ти си по-различна. На което отвърнах: Струва ти се, че съм по-различна, откакто се върнах? А той отговори: Не, откакто говори с мен по телефона!

П.П. Ненасилствената комуникация изисква дълбока искреност, пред себе си и пред другите. И за да съм напълно искрена, трябва да добавя, че все още твърде често чакалът в мен  взема превес, но ‘номерът’ е в това да не се отказваш.

Автор: Рада Сакалева, Велико Търново