Всеки учител има предпочитан набор от методи, който използва в преподавателската си работа. Няма добри или лоши методи, има такива, които учителят е подбрал подходящо за съответния клас, за съответното учебно съдържание, съответната възраст и т.н.
В последно време се заговори за т.н. интерактиви методи. Те се основават на идеите на хуманистичната психология, а резултатността им се подкрепя и от изследванията на невропедагогиката, физиологията на мозъка и когнитивните науки като цяло. Основната идея е, че по-добре се запомня и интегрира в личния опит това, което е емоционално натоварено и преживяно. Науката доказа, че ако емоциите се подтискат и не се изразяват се спира притока на храна за мозъка-онези жизнено важни химични вещества, които са мотор за неговата ефективна работа. Интересен факт е, че и тази част от мозъка, която отговаря за движението е отговорна и за ученето, т.е. ако обвържем този процес с повече активност от всякакъв характер, то той (процеса на учене) е по-резултатен.
Ако дефинираме метода на обучение най-общо като система от правила, които определят взаимодействието между учителя и ученика, между преподаващия и учещия, то т.н. интерактивни методи естествено се вписват в това определение. Те са онази част от репертоара на обучаващия, в която акцентът е върху специално и целенасочено организирани ситуации и взаимодействия, в които обучаемите чрез преживяване и емоционална рефлексия (осъзнаване на своите чувства и емоции) придобиват различни знания и умения.
При интрерактивните методи ученето е фокусирано и реализирано чрез преживяванията, в които се включват обучаемите. То не е просто процес на акумулиране на учебна информация и усвояване на знания и умения. Това е учене в ситуация, в която нещо се преживява, има действия, различен тип активност, има правене на нещата. Отдавна е известно, че хората най-добре запомнят, това което правят, чувстват и разбират. До 90 % от информацията се усвоява, ако учениците се вкючват в такава организация на обучението, в която освен предаването на знания се предлагат и дейности (ситуации), в които информацията се преживява, осмисля емоционално и апробира в практически план. Ако разгледаме елементите на т.н традиционно учене и ученето, основано на преживявания, ще забележим различията, отразени в следната таблица:
| Елементи на процеса | Традиционно учене | Учене чрез преживяване |
| учебна единица | насочена към индивида | насочена към индивида и групата |
| фокус на учене | съдържание | съдържание и процес |
| характер на вкючване на учещия | когнитивен (познавателен) | когнитивен, афективен (самопознание) и практически |
| роля на учещия | по-пасивна – слуша, запомня, възпроизвежда, изпитват го | активно взаимодействие, включване, участие в дейности | роля на водещия | представя основно информация, оценява | източник на ресурси, фасилитатор, медиатор, треньор |
| отговорност на водещия | да осигурява структурирана информация, основно едностраннен характер на общуването | да създава условия за преживявания на учещия, да предлага различни ситуации на взаимодействия |
| работен климат | формален, често със забрани, наказания, с акцент на статуса и властта | неформален, стимулираш, релаксиращ, намалява статусовите разлики и стреса |
| главен проблем на водещия | да зададе по-добри въпроси на класа, да онагледи и структурира информацията, да я ‘преведе’ на разбираем език | да намери начин да стимулира груповите взаимодействия; учещите да задават въпроси и сами да се доближават до отговорите |
| отговорност за резултатите | Ако ученикът не е научил, учителят не е обучил | участниците – все по-отговорни за тяхното учене, резултати и поведение |
| възпитателен характер на обучението | формират се качества като организираност, старание, ред последователност и др. | развиват се и социални умения, емоционална интелигентност и емпатия към себе си и другия |
Целите на учене, основано върху преживяванията са – Aфективни – създаване на промени в чувствата, нагласите, ценностите в резултат на интензивни преживелищни ситуации. Eмпатични – учене как се чувства човек на мястото на другия-изключително важно жизнено умение. Kомуникативни (интерактивни) – обучаемият преживява и се учи да анализира, ръководи и контролира взаимодействията, в които влиза, както и да дава адекватна обратна връзка. Високо равнище на развитие на познавателните (когнитивни) умения – анализ, синтез, класифициране, пренос на информация и т.н
Ученето, основано на преживявания е учене, основано върху собствен опит, но и учене в условията на структурирани и подготвени от учителя (водещия) ситуации. То се характеризира със следните стъпки.
1. Преживей – участниците се включват в едно или няколко структурирани преживявания. 2. Сподели – участниците споделят своите възприятия, емоции, чувства, реакции, мисли. 3. Обсъди – участниците обсъждат моделите и динамиката на преживяванията. 4. Обобщи – на основата на преживяното участниците обобщават принципи, които са валидни за реалния свят. 5. Приложи – участниците планират по-ефективно поведение за реални жизнени ситуации.
Интерактивните методи се делят на няколко основни групи.
1. Методи за запознаване
2. Методи за «загряване» и «вработване» на групата (класа)
3. Методи за раздвижване на групата
4. Диалогови методи
5. Методи на работа в малки групи
6. Игрови методи
7. Методи за развитие на творческото мислене
При използването на интерактивните методи е добре учителят да си зададе следните въпроси:
1. Кои точно методи да подбера? 2. Какво учебно съдържание е подходящо и предполага повече емоционален заряд? 3. Достатъчно ли групов опит имат моите ученици? Какви правила да се въведат при работата? 4. Как да съобразя предлаганите учебни ситуации с възрастовите особености на учениците? 5. Какви материали да подготвя? С какви материални ресурси разполагам? 6. Как да организирам средата, в която ще работи класа (групата)? 7. Как да оценя участието и резултатите от груповата работа? 8. Как се свързва този вид учебна работа със следващия учебен материал? Как да планирам? 9. Какви са предимствата и ограниченията в използването на интерактивните методи?
Интерактивните методи не са «панацея», не са мода или непостижима задача. Те изискват промяна в нагласите на обучаващия, изискват по-творчески подход, комбинативност и смелост. Образованието е консервативна система, с огромно значение за развитието на една държава. Реалностите на днешния ден изискват промени, а интерактивните методи са една от възможностите.
