Голямата революция на нашето поколение са човешките същества, които с промяната на вътрешните си нагласи на мислене могат да трансформират външните аспекти на живота си. Мерилин Фергюсън
Ако направим блиц-анкета за образованието сред случайните минувачи по софийските улици, може би обединяващото в отговорите ще бъде идеята за нуждата от промяна. Същото вероятно би се получило и на всяко друго населено място в страната. За никого не е тайна, че в образователното поле виреят много ‘бурени’, ‘излишни култури’ или екзотични ‘недомислия’. Известно е, че качественото образование, достигнатите в него високи стандарти и резултати са ‘подплатата’, фундамента на всяка обществена промяна. Много от традиционно използваните обучителни модели и стратегии, съдържания и методология имат нужда от преосмисляне и ‘ремонт’ пред вид новите реалности. Класическата структура на обучение, в която учителят определя и отговаря за всички елементи на учебния процес, а на ученика е отредена пасивната роля на слушател и ‘послушник’ вече не е съзвучна с обществените потребности.
В каква посока са необходими промените? Как да превърнем училището в място за свободни и развиващи се личности, в пространство на сътрудничество и уважение, в което се зачитат нуждите и чувствата на всички участници? Сегашното училище подкрепя ли младите хора в тяхното израстване, подпомага ли развитието им по начин, обогатяващ живота им? Каква е ролята на учителя сега, в този технологичен век, в който всеки има безпрецедентен достъп до разнообразна информация? Може ли в преподаването и ученето да се развива партньорския стил на общуване, да се зачитат различията на всеки, неговата уникалност и принос? И какво точно значи за учителя да преподава от сърце?
В концепцията за общуване без насилие в рамките на образованието, това означава:
1.Учителят да се откаже от ролята на водач и да сподели отговорността за протичането на образователния процес и взаимодействия, с тези, заради които те съществуват- учениците.
2.Изграждане на взаимоотношения на разбиране и сътрудничество, в които се зачитат чувствата и нуждите на всеки от участниците и се работи за обогатяването на живота им.
3.Повишаване на емоционалната грамотност и интелигентност на учениците, техните преподаватели и всички участващи в образователния процес.
4.Съвместното определяне на адекватни и привлекателни цели на обучение и постоянно сътрудничество при тяхното реализиране.
5.Качествено оценяване на работа и прогреса на учениците или оценяване без подценяване.
След изразяването на основните принципи на обогатяващото живота образование може би отново възниква въпрос- това поредната утопия ли е или е реална алтернатива за бъдещето на децата ни? В моето разбиране, това е Пътят към промяната, към израстването, към уважението и съхранението на ценността на всеки човешки живот. Не е лесен път, не предлага сигурност, но си струва!
