Играта с думата в заглавието подсказва един проблем, актуален за нашето време.
Вероятно ви е позната поговорката: ‘Можеш да заведеш коня до извора, но не можеш насила да го накараш да пие вода’. Тя образно илюстрира състоянието на съвременната образователна система. Днес децата ‘не са мотивирани’ да ходят на училище. Ако го правят, то е за да се срещат с връстници, но не и за да учат. Учителите не са мотивирани да ги обучават (не само заради ниското заплащане), а защото сякаш никой няма нужда от ‘техните’ знания.
В концепцията на Маршал Розенберг за обогатяващо живота образование се разглежда идеята, (изпробвана практически в много училища по света) за ‘учене и преподаване от сърце’ (не от ум!). Това означава участниците в образователния процес да бъдат обучени на сътрудничество помежду им на базата на зачитане и уважение към човешките нужди.
Какво ако учениците и учителите участват заедно във всички етапи на образователния процес?! Могат ли да определят съвместно целите и ценностите на учебната програма, да планират стъпките за постигането им и уточнят критериите за оценка и самооценка на резултатите?!
В този случай преподавателят не е ‘енциклопедия’ от факти, или лоша имитация на Гугъл, а координатор на творчески процес. Задачата му е да подкрепя индивидуалното свързване на учениците си със собствените им нужди в конкретната ситуация. Работата му е да пре- по- дава на всеки от учениците си това, което другият е готов да вземе. ‘Насила можещ да вземеш, но не и да дадеш’.
С много емпатия към своите и на учениците си нужди, съвременните преподаватели биха предали знанията на човечеството, ‘подавайки’ ги от сърце към сърце, а не ‘набивайки’ ги в и без това претъпканите с информация глави на децата на нашето време. В епохата на бурното разпространение на информацията е добре да помислим върху казаното от Артър Кларк: ‘Нека ви напомня, че информацията не е знание, знанието не е мъдрост и мъдростта не е предвидливост. Всяко едно израства от другото и ние се нуждаем от всички тях’.
Всеки който е помагал за израстването на нещо живо – цвете, дете или бъдеще, е забелязал колко много ‘поливане с любов’, е необходимо за това.
