БЛОГ
Синът ми, който е на 5 години сядайки на масата, за да обядва протестира: „Сложила си ми зехтин на салата, а аз не искам! Не си ме питала! Не я обичам така! Искам нова!“. Косата ми се изправя. Иска нова салата, а аз нито имам време, нито желание да правя. Обяснявам, че и миналия път е била със зехтин и той я е харесал. Обръщам внимание, че така е по – вкусна и полезна. Той продължава да негодува, а аз да се напрягам и да губя търпение. Казвам, че това е което има, друга храна няма, ако е гладен, ще яде. Изяжда я и иска допълнително, защото му е харесала. Това познато ли Ви е?
„Не обичам, зеленчуци!“, „Мразя грах!“, „Искам друго, това е гадно!“, „Гладна съм за сладолед!“, „Искам нещо сладко!“ и още много варианти на изисквания и протести, когато стане въпрос за храна. Има деца, които си хапват с удоволствие от всичко. Има и такива, които не са любители на храната или харесват само определени храни. И какво се случва във втория случай. Недоволни деца, ядосани родители и множество възможности за конфликти.
Защо се стига до там? Какво може да се направи? Най-често причината е в това, че не сме се чули. И като казвам „чули“, нямам предвид, че не чуваме, кой какво казва, а че не сме чули, кой от какво има нужда. Не сме чули, отвъд очевидното, какво стои по-дълбоко.
В примера с моя син, първото което мога да си помисля е, че просто не иска зехтин в салатата си. Но вида на салатата не е истинската му потребност. Може би той има нужда, да уважавам правото му на избор, за това какво яде. И също така да има контрол над решенията, които касаят него. Най-вероятно иска да има предвидимост, за това което му предстои. И може би иска да го „чувам“ повече. И всички тези нужди ми дават много по-широк поглед и повече яснота, защо той се ядосва, дразни и протестира. И когато съм наясно с това, мога много по-лесно да го разбера, подкрепя и да запазя спокойствие. Освен че ще си спестя напрежението около храненето, ще бъда и по-свързана с него, а той със собствените си потребности.
Следващият път, когато изпаднете в подобна ситуация преди да се ядосате и развикате; да изнесете лекция за ползите от карфиола; да поставяте ултиматуми и да изгоните детето от масата или да се впуснете в приготвяне на нова храна, която детето ви евентуално би харесало, първо си помислете „Каква е неговата истинска потребност?“. Поговорете с него, разберете от какво се нуждае наистина и му помогнете да се свърже с потребността си. След това, ситуацията ще изглежда много по различна и ще можете заедно да потърсите решения. А от това, че е било чуто и зачетено, нищо чудно, детето Ви, да си хапне с удоволствие храната, която е отказало по-рано.
Автор: Зорница Трифонова – обучител по ненасилствена комуникация и емпатично общуване. Водещ на курсове за родители, учители, деца и тийнейджъри.
Предстоящи обучения от Зорница Трифонова:
